Археологическите обекти край кв. Крайморие, гр. Бургас: Порос/Поро/Форос Archaeological sites near district Kraimorie of Burgas: Poros / Poro / Foros.

Известия на НАРОДНИЯ МУЗЕЙ – Бургас

том V В памет на Цоня Дражева

БУРГАС 2015

Настоящият сборник се издава благодарение на финансовата подкрепа на: „Демакс“ АД Община Бургас „Форос Дивелъпмънт” АД Фондация „Русокастрон“

Издава: Регионален исторически музей – Бургас Съставител: Милен Николов Корица и дизайн: Цветана Илева Коректор: Яна Славянска Бургас, 2015 ISSN 0407-9477

СЪДЪРЖАНИЕ Цоня Дражева и Бургас...........................................................................................................................................................5 Цоня Дражева и Созопол.......................................................................................................................................................6 Цоня Дражева – Избрани публикации...............................................................................................................................8 За гърците като полубогове и варварите като полуживотни и роби Неделчо П. Неделчев.............................................................................................................................................................. 11 Верни ли са „реконструкцията“ на каменната стая в сградата под Оструша могила и нейните архитектурни паралели................................................................................................... 16 проф. д-р арх. Малвина Русева, ИИИзк-БАН.................................................................................................................. 16 Подводни археологически проучвания на емпорион в хората на Аполония Понтика – залив Вромос Иван Христов........................................................................................................................................................................ 25 Техника на изпълнение на монохромните декоративни полета в няколко гробници със стенопис от Южна България Доротея Гюрджийска............................................................................................................................................................ 38 Акве калиде и Анхиало Стоянка Димова.................................................................................................................................................................... 43 Надгробна плоча от Средна Струма Красимира Карадимитрова................................................................................................................................................ 48 Римски бронз от Улпия Ексус – с. Гиген, Плевенско Теодора Ковачева................................................................................................................................................................... 53 Раннохристиянската cathedra episcopalis в градовете по Югозападното Черноморие: обзор на хагиографските и просопографските данни Христо Прешленов................................................................................................................................................................ 63 Развитие на епархиите в североизточните български земи и Черноморието (V–Х в.) Валентин Плетньов............................................................................................................................................................. 67 Късноримски и ранновизантийски археологически обекти в околностите на с. Стара Кресна и г. Пейо Яворов, общ. Кресна Драгомир Гърбов.................................................................................................................................................................... 81 Глинени лампи от Анхиало (I-VII в.) Николай Русев........................................................................................................................................................................ 88 Археологическите обекти край кв. Крайморие, гр. Бургас: Порос/Поро/Форос (предварително съобщение) Милен Николов.................................................................................................................................................................... 119 Крепостта Агатополис през Античността и Средновековието † Цоня Дражева, Бони Петрунова.................................................................................................................................. 131 Два калъпа за накити от средновековната крепост Акве калиде – Терма в Бургаски минерални бани Стела Дончева, † Цоня Дражева..................................................................................................................................... 140 Дебелт и валът „Еркесия” в светлината на писмени, топонимични и археологически данни 145 Павел Георгиев..................................................................................................................................................................... 145 Пограничният окоп „Еркесия“ в Дебелт (по археологически данни) Димчо Момчилов, Красимира Костова, Атанас Каменаров..................................................................................... 161 Средновековни обекти на територията на античния некропол на Аполония в м. Калфата/Буджака – Созопол Кръстина Панайотова...................................................................................................................................................... 173

Стъклен медальон със сцената „Рождество Христово“ от Созопол Методи Златков................................................................................................................................................................. 183 Средновековна керамика от крепостта Маркели до град Карнобат Мария Манолова-Войкова................................................................................................................................................. 190 Още веднъж за Никифоровия златен пръстен–печат от Бургаските минерални бани Константин Тотев............................................................................................................................................................. 206 Манастирът „Св. Йоан Продром” на остров Св. Иван в светлината на новите археологически проучвания (2008-2013) Казимир Попконстантинов, † Цоня Дражева, Росина Костова............................................................................ 209 Хигиенни съоръжения в цитаделата на Калиакра Евгени Дерменджиев............................................................................................................................................................ 218 По повод произхода и авторството на една икона на св. Йоан Кръстител от Художествена галерия - Бургас Диана Косева-Тотева......................................................................................................................................................... 228 One aspect (a flair) of the coin circulation in the area of settlements Belyovo – G. Spanchevo – Katuntsi during 6th – 1th c. B.C. lya Prokopov........................................................................................................................................................................... 232 За монета № 8249 от НАИМ, отнесена към тракийския владетел Котис II/III от 171-167 г. пр. Хр. Атанас Койчев..................................................................................................................................................................... 241 The coin assemblage from the sacred spring of Aquae Calidae in Thrace: main problems, patterns and conclusions Evgeni I. Paunov..................................................................................................................................................................... 245 Римски бронзови провинциални монети от археологическите проучвания на древния Анхиало в м. Палеокастро, гр. Поморие Антон Карабашев............................................................................................................................................................... 256 Византийски златни монети от Акве калиде (Бургаски минерални бани) – сезон 2012 Мирослав Класнаков........................................................................................................................................................... 271 Печатите от АкВе калиде – Термополис † Цоня Дражева, Иван Йорданов..................................................................................................................................... 274 Новооткрит моливдовул от Велики Преслав Живко Аладжов.................................................................................................................................................................... 294 Османски и европейски монети (XV – XVII в.) от Поморийско, съхранявани във фонда на РИМ – Бургас Красимир Т. Кръстев.......................................................................................................................................................... 296 Приложение на някои растителни видовев етномедицински практики за лечение на ушни заболявания. Специфика в Източните Родопи Лидия Кирилова................................................................................................................................................................... 305 Арбанашките търговци през Възраждането – стопански и социални практики Светла Атанасова.............................................................................................................................................................. 311 „Живите” воденици в село Егрек – минало и настояще Светла Михайлова.........................................................................................................................................................323 Специфични особености в развитието на Източните Родопи като конгломерат от етноси и религии в първите три десетилетия след Балканската война от 1912 г. Даниела Бурулянова............................................................................................................................................................ 328 Дигиталните колекции на Бургаския музей: създаване на ново дигитално съдържание в интернет, представящо икономическото и културното развитие на региона от древността до наши дни Радовеста Стюърт, Мария Монова-Желева, Янислав Желев.................................................................................. 338

Цоня Дражева и Бургас

През дългата си кариера на археолог, историк и музеен специалист покойната Цоня Дражева принесе твърде много за опазването, съхранението и изучаването на културно-историческото наследство на Бургаския регион. Обектите, на които тя работеше, са разположени на една голяма територия, обхващаща цялата Бургаска област. Това са крепостите Голое при с. Лозарево, Маркели при Карнобат, Русокастро при едноименното село, древните градове Деултум, Созополис, Агатопол, могилните некрополи при с. Факия, както и спасителните разкопки на ЛОТ 5 на АМ-Тракия и мн. др. Но особено важни са нейните приноси за историята на Бургас. Обектите, проучени от нея на територията му, показаха недвусмислено, че неговата история. е твърде подценявана от съвременните историци. Благодарение на разкопките на Цоня, се показаха в пълния си блясък двата елитни археологически обекта на Бургас – древните градове Акве калиде в квартал Ветрен и Порос в кв. Крайморие. В изключително тежки условия, през последните години от живота си, когато вече беше болна, тя не спря проучванията си и следствие на това днес всеки турист и бургазлия може да види крепостната стена и римската баня на Акве калиде, крепостната стена на Порос, бастиона на оттока на Мандренското езеро, може да се запознае в залите на Бургаския музей със стотиците находки, открити в

древната земя на морския град. Цоня положи и много усилия за своевременната консервация на разкритите структури, понеже тя беше от онези археолози, които винаги мислеха за съдбата на разкритите старини и ратуваха за тяхното експониране в подходяща среда и социализация. Цоня Дражева беше твърде добре запозната с най-големите тънкости на музейното дело, в областта на което бе доказан специалист. Под нейно ръководство Бургаският музей постигна редица успехи – организираха се много изложби, ремонтира се сградата на Историческия и Етнографския музей, обновени бяха фондохранилищата на Археологическия музей, откупени бяха редица ценни движими културни ценности и т.н. Тя подпомогна твърде много и музеите и музейното дело в цялата Бургаска област. Всеки колега, обърнал се към нея, получи своевременна и професионална помощ. Цоня не обичаше гръмките думи, напротив – не ги толерираше. Високо ценеше труда и не обичаше хората, които се трудеха само на думи. Затова беше много уважавана и обичана както от музейната колегия, така и от всеки, работил с нея по един или друг повод – не само като професионалист, но и като високонравствен човек, показал с грижите си своята отговорност към работата си и към хората около себе си. Почивай в мир, скъпа приятелко! Милен Николов Директор на РИМ-Бургас

5

Археологическите обекти край кв. Крайморие, гр. Бургас: Порос/Поро/Форос (предварително съобщение) Милен Николов

Abstract Archaeological sites near district Kraimorie of Burgas: Poros / Poro / Foros. Milen Nikolov This article presents all available historical information and research related to the ruins on Peninsula Foros. The data analysed is from medieval maps, travelogues and Ottoman sources, which mention Poros / Poro / Foros. Presented are also the results of the archaeological excavations on the peninsula in 2008, 2009, 2013 and 2014; they provide evidence that Foros was inhabited as early as the 1st millennium BC. At the end of the 2nd-3rd c. AD at least two Roman villas and a port functioned on the peninsula. The most dynamic life here was in the 5th-6th c. AD. During this period, the whole west coast of the peninsula was a built-up area. A large early Christian church, probably bishop, was erected at the base of Cape Foros. In the 6th century a fortress wall with the length of 283 m fenced off the peninsula. 4 towers, which were spaced just 54 m apart, guarded the front of the wall. At the very beginning of the 7th c. AD and probably at the beginning of its second decade, the local population left Foros without any trace of military activities or natural disaster. Later, in the 11th-13th c., the place was a major medieval village, from which two necropolis were discovered by the archaeologists. In the 13th-14th century, at the flow of Mandra Lake, near locality Poda, a second medieval village developed. It was situated east of the thick tower, which was surveyed in 2009. The tower was first constructed in the late antiquity and rebuilt and used in the 14th-15th century. Първите археологически разкопки на п-в Форос бяха осъществени през 2008 г. под ръководството на скъпата ми учителка Цоня Георгиева Дражева. Тогава се документираха няколко археологически обекта на западния и източния бряг на полуострова. Разкопките продължиха и през 2009 г. в м. Пода, при оттока на Мандренското езеро, в основата на п-в Форос. Тук напълно бяха проучени плътна кула от късната античност и средновековието и останки от втора кула от ХІV-ХV в. През 2013 г., вече под мое ръководство поради смъртта на Цоня, проучванията продължиха при обектите, разкрити от нас през 2008 г., като бяха локализирани още няколко археологически паметника по югозападното крайбрежие на полуострова. В следващите редове представям първоначалните резултати от разкопките и информация от историческите извори, известни до този момент за полуостров Форос и археологическите обекти, локализирани на неговата територия.

І. Значение на наименованието „Порос” На старогръцки πόρος, πόρό има следните основни значения: проход, брод; преминаване, преброждане, превозване; мост, морска теснина, пролив, проток; воден път, море, течение, река; път, пътека, вход, изход, улица; отвор, пора на кожата (Войнов и др. 1943, 671). Значението на топонима напълно съответства на ситуацията при оттока на язовир Мандра в м. Пода южно от Бургас, преди разклона за кв. Крайморие, в основата на п-в Форос. Тук водите на езерото (вече язовир) се изливат след построяването на язо-

вирната стена в Узунгерен – огромен разлив във вид на второ езеро, който се оттича в Черно море. Устието на оттока е с формата на канал с ширина между 30 и 60 м., дължина ок. 400 м. и дълбочина в южната му половина ок. 8-10 м. На това място течението е много бързо, особено през пролетния и есенно-зимния период, когато нивото на язовир Мандра се покачва поради дъждовете. Важно е да се отбележи, че при изследването на името на пристанището Росо/Росито/Росико, локализирано до оттока на Варненското езеро, покойната В. Герасимова е достигнала до извода, че в основата си то носи индоевропейското „rôs”. Този корен означава „тека, влажен, тиня” (Плетньов, Пеев 2010, 513), и изглежда има връзка и с „πόρος”. По отношение на различните „πόρος”-и, има доста информация. Тук само ще посоча няколко показателни примера. Зоната между остров св. Иван и Созопол е във формата на канал с дължина ок. 1-1,1 км. По информация на кап. Димитър Хрусов, един от най-старите созополски рибари, този канал е известен като „диапори, диапоро, диапорото, диапорито”. Неговото обяснение за думата е „проток” – какъвто всъщност е случаят. Думата очевидно е от гръцки, където διά е с основно значение: разделяйки, разкъсвайки на две, напреки, през, от едната страна до другата (Войнов и др. 1943, 176); а за πόρό вече стана дума по-горе. След битката при Версиникия на 22 юни 813 г. кан Крум и българската войска достигат Златнита порта на Константинопол. След неуспешен опит за

119

покушение над българския владетел от страна на новия император Лъв V Арменец, кан Крум разорява цяла югоизточна Тракия. Един от градовете, които той превзема, е Атира. Той се намирал до устието на едноименната блатиста река, която тук се влива в р. Мелас (дн. Кара су), и през която се преминавало през мост, укрепен от двете страни с кули. Този мост изглежда българския преводач е определил като „πόρος” (ГИБИ ІV 1961, 21). Накрая ще споменем и о-в Порос. Той се намира до източния бряг на п-в Пелопонес, на 48 км. южно от Пирея. Всъщност това са два острова – северен и южен, като последният е много малък и е свързан с големия посредством мост. Островът е отделен от континента от водно пространство във вид на канал. Дали е получил името си от това местоположение, или още в древността двата острова са били свързани с мост е трудно да се каже, но ситуацията е показателна – наличие на канал, на мост, на пролив/ проток, на свързване през пролив/проток.

ІІ. Извори 1. Ранни извори Най-ранното упоменаване на топонима Порос е от 1270 г., в една грамота на Константинополската патриаршия (Димитров 1981, 430). В нея се отразява дарителски акт на един от членовете на управляващата тогава императорска фамилия Палеолози, който възстановил манастира „Св. Георги“ „близо до Порос” и го подарил на Созополския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“. През ХV в. е учреден вакъф на султан Баязид ІІ, син и наследник на султан Мехмед ІІ. В него влизат приходите на 90 села и мезри от цяла Румелия. Днес има две оригинални вакъфнамета (учредителни актове) за този вакъф – кратък от 1485 г., и подробен, съставен на 14 август 1493 г. В последният се отбелязва като съставно на вакъфа и селището Порос (Райчевска 2000, 155). През 1493 г. населението му е от 71 християнски семейства (Райчевска 1990,63, т. 4), даващи приход от 10 803 акчета – една сериозна за времето си сума, която говори за допълнителни приходи на местното население, добити вероятно от функционирането на пристанище. Интерес буди и още нещо. В синурнамето, където са определени границите на землищата на селищата от вакъфа, е посочено, че и Скефския хисарлък (средновековната крепост Скафида) принадлежи към землището на Порос (Райчевска 2000, 159, 161). През 1528-1529 г. християнското население е намаляло почти три пъти в сравнение с 1493 г. и остава до 25 семейства, но приходът се запазва почти същия – 9 717 акчета. За 1574-1575 г. имаме данни само за прихода на Порос – 19 707 акчета, не и за християнското му население. Порос се споменава като обложен с джизие и през 1640 г. (Райчевска 1990,65-67). През 1702 г. в Истамбул пристига първият официален руски посланник в Османската империя – Пьотр Андреевич Толстой. Той е и първият граф в благородническата руска фамилия Толстой. Пьотр

Андреевич пребивава в османската столица до 1709 г., като за 7 години събира огромно количество информация – над 900 ръкописни листа, които днес се съхраняват в руския държавен архив и по никакъв случай не са публикувани изцяло (Орешковой 2006, с. 52, бел. 67). Особена ценност представлява самостоятелно оформеното през 1706 г. „Описание на Черно море”. Това е по същество докладна записка до руския цар Петър І, която е неизползвана до този момент в българската историография, въпреки безценните сведения в нея, отнасящи се до Черноморието. В тази записка са представени данни от различни информатори – корабни собственици, капитани, търговци, моряци и др., отнасящи се до Черно море и черноморското крайбрежие. В нея е описано и пристанището Порос: „...от тук (от о-в Св. Анастасия – бел. моя, М.Н.) като се тръгне на запад, на три италиански мили, има нос, който се нарича Поро, след който се простира огромно пристанище (в смисъл – залив, бел. моя, М.Н.) при пусто място, и водата в него не е твърде дълбока и е тинеста. Пристанището е безопасно от всички ветрове с изключение на маистра трамантона (север-северозападен вятър, бел. моя, М.Н.), който създава неприятности и носи печал, но то от морско вълнение, скали и камъни е почти чисто” (Толстой 2006, 91).

2. Пътеписи Изглежда че най-ранния пътепис, в който е описан Порос/Форос, е на Жан Белен от 1738 г.: „Заливът Ворос има дълбочина около 12 левги в посока изток-запад, при 3,5 - 4 левги ширина. Турците го наричат просто Ворос. В древността той се е казвал Анхиалос. Малката рекичка, която се влива в дъното му, се казва Нисус. Тук в старо време се е намирала Аполония Магна. Има много места в този залив, където може да се пристане както на южния, така и на северния бряг”. Около 1760 г. Форос е споменат и от французина Шарл дьо Пейсонел. Той описва пристанището Форос, като изрично посочва неговите високи качества и най-вече чистото му пясъчно дъно (Цветкова 1975, 305). През 1786 г. Форос е посетен от Венцел фон Броняр. Австрийският дипломат също прави описание на пристанището Форос, което според него е едно от най-добрите в Черно море. Броняр е впечатлен от факта, че и най-големите кораби можели да се привързват с въжета към брега без да пускат котва – толкова спокойно и защитено било пристанището (Броняр 1990, 59) В самия край на ХVІІІ в. Форос е описан и от Жан-Батист Льошьовалие. Той пише, че тук се е намирало древното пристанище Форос, при което вече няма град. Льошьовалие споменава и река Форос (Цветкова 1975, 355-356)

3. Карти През 1318 г. Порос (под формата Поро) е отбелязан

120

като пристанище в портолана на генуезеца Пиетро Висконте (Димитров 1984, №3). То е поставено между Анхиало и Скафида – обстоятелство, което е характерно и в по-късните карти: отново Висконте в портолана си от 1320 г. (Димитров 1984, карта №4) и Мартино Санудо Стария от 1321 г. (Димитров 1984, №5). Следват почти сто години, в които Порос не е отбелязан на средновековните карти на Черно море. Едва през 1436 г. пристанището се появява отново на картата на Андреа Бианко (Димитров 1984, №17) и в следващите векове присъства на почти всички известни до днес карти до ХVІІІ в. През това столетие започва да се налага топонимът Форос като име както на пристанище, така и на самия полуостров и залив (и нос) южно от Бургас, при дн. квартал Крайморие. Важно е да се отбележи, че Порос/Поро е отбелязан на картите винаги до оттока на Мандренското езеро, изобразен като река. В анонимен гръцки портолан от 1553 г., който по същество е препис на текст, по-стар с ок. 100 г., Порос отново е отбелязан като река (Колев, Ламбев 1990, 46). Като река Порос е отбелязан и върху картата на Николаас Витсен от 1697 г. От изложената досега информация правят впечатление следните особености: 1. В представените от нас извори топонимът Порос е име на селище, на пристанище, на залив, на нос и на река. Като селище Порос е отбелязан в турските документи; в средновековните карти е отбелязан като пристанище при река (при които очевидно съществува и селище); в пътеписите и картите от ХVІІІ-ХІХ в. – като пристанище, залив, река и като нос. Има обаче една много важна особеност. При анализа на пътеписите се долавя препокриването на термините за пристанище и залив, т. е. терминът „пристанище” се отнася по-скоро за удобен залив за приставане, но не и за наличието на някакво населено място – такова изобщо не е споменато. През ХVІІІ в. се говори за Порос като място, където няма селище. Най-рано това е отбелязано от граф Толстой в докладната записка от 1706 г. От друга страна, последното представяне на Порос като селище е през 1640 г. Тоест, селището Порос престава да същесвува именно в периода 1640-1706 г. Но съдейки от данните, дадени от граф Толстой, по-скоро селището престава да съществува доста по-рано – той пише за „пусто място”, което изглежда е такова от доста дълго време. Така че изчезването на селището можем да поставим в рамките на втората половина на ХVІІ в., но не и към самия край на века. Причините за това едва ли можем да посочим със сигурност. Много е възможно селището да престава да съществува в резултат от казашките нападения по българското Черноморие, които очевидно продължават поне до 1651 г., според данните

от Месамврийската кондика, когато Несебър е напълно опожарен (посл. за казашките нападения вж. Кръстев 2012, 7-14). 2. Най-рано като нос Порос е представен в докладната записка на граф Толстой. По-късно, на мястото на Порос се появява топонимът Форос. Очевидно тук е налице трансформация на звука –п във –ф, което в никакъв случай не е необичайно явление (Господинов 2000, 165). Така постепенно Форос заменя Порос, що се отнася до наименованието на носа и на пристанището/залива Порос. 3. „Реката” Порос е всъщност мястото на оттока на Мандренското езеро, който е представен на средновековните карти като река, където се поставя пристанището и очевидно – и средновековното селище Порос. Последното поставяне на Порос по този начин е в картата на Витсен от 1697 г. Очевидно името на селището, пристанището, носа и залива всъщност първоначално си идва именно от оттока на Мандренското езеро – Пороса, който във вид на река се влива в морето.

ІІ. Изследвания 1. Първите специализирани изследвания на археологическите обекти на п-в Форос са дело на Карел и Владимир Шкорпил. Те описват „развалините на един старовремешен град”, разположен в самото дъно на Бургаския залив, охраняван от плътната кула в „местността Порос”. Братя Шкорпил са дотолкова впечатлени от руините на археологическия обект, че подобно на френския географ Жан Белен, локализират тук древния град Аполония Понтийска (Шкорпил 1885, 44, 93). По-късно братя Шкорпил отново спират внманието си на п-в Форос. Те съобщават, че при копане местните жители намират стари зидове, тухли и др., като част от зидовете били унищожени от морските вълни. Описват и една изкуствена могила, която те са видели на полуострова (днес тя не се забелязва; много автори неправилно цитират братя Шкорпил, говорейки за „могили”. Всъщност могилата, видяна от тях, е само една). Братя Шкорпил не дават наименование на полуострова, те споменават само плътната кула „при Пороса” (Шкорпил 1891 г., 120-121). Интересно е, че в тези години те отново локализират Аполония Понтийска при п-в Форос – мнение, което, разбира се, по-късно ревизират (Шкорпил 1913, 237; Шкорпил 1930-1931, 81-82). В края на 70-те години на ХХ в. се полага началото на една дискусия, свързана с древното минало на Бургас. По същество в основата й лежи въпросът с локализациите на Порос и Пиргос и дали това са две названия на един обект, или не (цялата литература по въпроса вж. в Господинов 2000, 174-175). Редица автори като Б. Димитров, П. Балабанов, М. Ангелов, Цв. Райчевска, Ст. Райчевски, И. Бубалов, И. Карайтов, К. Господинов обръщат внимание и анализират проблема. В крайна сметка е уточнено, че Пиргос

121

и Порос са названия на две самостоятелни селища, както е показано в детайли в работите на Цв. Райчевска, К. Господинов и И. Карайотов. В случая нас ни интересува въпроса за Порос/Форос. Последната събрана и отчасти интерпретирана информация за него до този момент е дело на И. Карайотов, Ст. Райчевски и М. Иванов (Карайотов, Райчевски, Иванов 2011, 297). Едно друго изследване, което не е във връзка с топонима Порос, но е в пряка връзка с територията на п-в Форос и хинтерланда му, е въпросът за локализацията на римската пътна станция Пудизо (Господинов 1981, 3-21; Господинов 1995, 39-52). Според бургаския археолог тази пътна станция трябва да се постави именно край оттока на Мандренското езеро, в района на п-в Форос. Мнението на К. Господинов е резултат от детайлен анализ както на известните писмени извори, така и от личните му наблюдения на терена. Важно е да се отбележат резултатите от обхожданията на полуострова от страна на археолозите на Бургаския музей. От тях става ясно, че непосредствено западно от кулата в м. Пода, върху и в източните поли на ниско възвишение, простиращо се успоредно на оттока на Мандренското езеро, има следи от средновековно селище. Археологически материали от ІІІ-VІІ в. са открити и при западния бряг на полуострова, както и при нос Каба бурун, който се вдава в морето от североизточния бряг на п-в Форос на североизток (Господинов 1981, 10-11; Господинов 2000, 168; Дражева и колектив 2002, 111-112; Карайотов 2009, 277-278). През 1988 г. се случва събитие с особена важност за старините на п-в Форос. При строеж на нови краварници за АПК „Крайморие” е засегната крепостна стена в западната част на полуострова, като е почти напълно унищожена и една бойна кула. След подаден сигнал строителството в тази зона е спряно и е сформирана междуведомствена комисия от страна на Комитета по култура. На 21-22 май 1989 г. комисията с председател н.с. д-р Малвина Русева е заседавала и се е произнесла в протокол, одобрен от арх. Вл. Роменски. В този протокол са издадени предписания за разкритите старини при строителството на стопанските сгради на АПК „Крайморие“, но и са дадени граници и режими за плътната кула в м. Пода при оттока на Мандренското езеро и на средновековното селище непосредствено източно от нея. 2. Археологически разкопки Първите археологически разкопки на п-в Форос се проведоха в края на 2008 г. от екип в състав: научен ръководител – Цоня Дражева, и заместници Милен Николов и К. Господинов (Дражева 2009, 668-671). Разчистен беше фрагмент от крепостната стена с останките от бойната кула, засегнати от строителството през 1988 г. Установихме, че стената е с ширина 2,9 м. Изградена е от ломени камъни, споени с много здрав бял хоросан, без цокъл. При направата й стро-

ителите са зачистили терена до кореновата скала; тя е била залята с хоросан, върху който е започнало изграждането на каменната зидария. На склона на стара кариера за камъни пред южната част на стената открихме камък с много зле запазен надпис на гръцки език, очевидно ползван вторично в градежа, който не може да се разчете. Локализирани бяха градежи и при западния бряг на полуострова. След зачистването им в профила на брега установихме, че това са две структури – правоъгълна и полукръгла, които тогава бяха тълкувани като кули. Те са отчасти разрушени от морския прибой, особено правоъгълната. Изградени са от каменни блокчета, споени със здрав бял хоросан, а подовото ниво на полукръглата структура е направено от дебел до 0,2 м. пласт от розов хоросан. През 2008 г. направихме още два сондажа. Първият от тях заложихме в основата на нос Форос, в северната част на едноименния полуостров, на малко възвишение. Мястото е известно сред някои от жителите на кв. Крайморие като „Църквището”. Установихме наличие на градежи от големи камъни на калова спойка, около които открихме голямо количество керемиди от V-VІ в. Градежите се откриваха буквално от повърхността на терена. Вторият сондаж заложихме при нос Каба бурун, вдаващ се в морето при източния бряг на п-в Форос. И тук установихме наличието на керамика – не само строителна, но и битова, която добре се датира от периода V-VІ в. През 2009 г. проучванията продължиха, но при плътната кула в м. Пода (Дражева, Николов 2010 г., 538-540). Тя беше напълно проучена. Кулата е почти квадратна по план, с размери 9,20 х 9,60 м. Намира се на самия източен бряг на оттока на Мандренското езеро. От запад тя е стъпила директно върху скалата, която е била изсечена предварително на дълбочина до 0,05 м. Откъм изток е стъпила върху цокъл от камъни и хоросан, издаваш се на 0,2 м. пред основния градеж. Лицевите редове са изградени от три добре запазени реда големи квадри с размер: дължина до 0,85 м. и височина до 0,35 м., както и от големи валуни. На места се вижда, че във височина е имало четвърти подобен ред. Тази зидария е отчасти запазена при източното и южното лице на кулата. От север има само няколко камъка от тях, а от запад напълно липсват. Квадрите и валуните са споени с много здрав бял хоросан, в който има доста пясък. Вътрешността е запълнена от емплектон – много голямо количество хоросан, ломени, речни и морски камъни с различен размер. На 1,8-2 м. се виждат отворите от по 7 сантрача от всички страни. В някои от отворите все още има запазено дърво. Само при западната и източната фасада, и то на места, е достигната скалата. Теренът постоянно е наводнен, а през есенно-зимния и пролетния период понякога кулата е изцяло заобиколена от водата, оттичаща се от Мандренското езеро. Кулата е пострадала от вадене на камъни за

122

строителен материал. Въпреки че е запазена на височина до 4,6 м., лицевите квадри и валуни са извадени в такъв вид, че е трудно да се прецени каква част от височината й е била изпълнена с тях. На места квадрите са буквално отцепвани при невъзможност да бъдат извадени, а над третия ред почти навсякъде градежът е останал само във вид на емплектон. При проучването приехме, че кулата е изградена в приода ІV-V в., и е преправена през средните векове. Повод за това са нашите наблюдения на градежа и добитите находки. Въпреки че масивът от керамика е от ХІІІ-ХІV в., имаше достатъчно материали от късната античност, вкл. и минима от средата на V в., за да тълкуваме обекта по този начин. Важно е да отбележим, че бе открита и една бронзова монета на император Антонин Пий. На 36 м. север-северозападно от плътната кула открихме част от основите на втора кула. Запазени са само фрагменти от северозападната стена по протежение на 5,2 м. и от североизточната стена със запазена дължина 7,4 м., с която сключват ъгъл. Те са изградени от валуни и от хоросан с малко количество пясък и с много силно изразен бял цвят, с ширина на стените 1 м. Тук открихме само и единствено средновековни материали – керамика и една арбалетна стрела, които добре се датират в рамките на ХІV-ХV в. Средновековното селище, което е локализирано от И. Карайотов и К. Господинов, се разполага върху и в полите на възвишението, в чиято основа е изградена плътната кула. Днес тук има останки от съвременни постройки – стара тухларна, автосервиз и пр. Теренът е залесен с борова гора и се ползваше до съвсем скоро за бунище. Трябва да се отбележи, че и пространството при двете кули беше буквално засипано от всякакви съвременни отпадъци – битови, строителни, огромно количество асфалт, част от който беше залепнал за плътната кула и се наложи буквално да откъртваме. През 2013 г. проучванията продължиха при западната част на п-в Форос, при разкритите през 2008 г. крепостна стена и градежи на морския бряг, дотогава интерпретирани като кули. Задачата на проучванията беше да се изясни трасето на крепостната стена, а оттам – и площта на самата крепост и да се прецизира нейната датировка. Получени бяха следните резултати (Николов 2013, 245-247; Николов 2014а, 21-31). На първо място, констатирахме огромни разрушения от ново строителство на селскостопански сгради – кравеферми, конюшни, обори, птицеферми, силажни ями, жилищни постройки и прочие. При строителството им, особено в зоната на крепостната стена и пространството между нея и билото на възвишението, теренът е бил изгребван почти до скала. От най-старите местни жители научихме, че всъщност от 50-те до 80-те години са унищожени много голям брой археологически обекти както от АПК „Крайморие“, така и от работата на две кариери, едната от които е унищожила югозападната част

на стената. Само на ок. 50-70 м. тук са били изкопани и големи басейни за развъждане на шарани, при което също са разрушени археологически структури. Пак според местните жители, крепостната стена преди 60 години е била с височина до 1,4 м. над съвременния терен, но е била заравнена и изкъртена от булдозери. Тази информация се потвърди и при разкопките – открихме стената буквално нивелирана на едно ниво, което е невъзможно да се направи без тежки машини. Западно от кула № 4 в края на ХІХ в. е бил изграден и голям чифлик с множество стопански постройки, съществували допреди 3-4 години. Допълнителни затруднения произлязоха и от обстоятелството, че целият западен бряг на полуострова е опасан от военен окоп. Цялата северна част на полуострова е била заета от военно поделение, съществувало до края на миналия век, като са построени танкови укрития, укрития за пехотни войски, команден пункт, релейни и сигнални кули, а в основата на самия нос Форос – голяма радиомачта и стопански постройки, попаднали точно върху един от археологическите обекти на полуострова, за който ще стане дума по-долу. Именно след тези първоначални наблюдения започнаха разкопките. Заложи се план-квадратна мрежа, обхващаща целия полуостров, от квадранти с размери 20 х 20 м., разделени на квадрати със страна 5 м. Установи се, че крепостната стена е трасирана в основата на ниско възвишение, ориентирано ЮЗСИ, започващо от ЮЗ от рибарското пристанище в м. Скарите. Самата стена е с подобна ориентация, а запазената й част е с линейна дължина от 283 м. Потвърди се наблюдението от 2008 г., че ширината й е 2,9 м, с изключение на малък участък северно от кула № 3 с дебелина 2,8 м. Фундирана е върху кореновата скала, която е залята с хоросан. До кула № 1 фундирането на стената и кулите е на едно ниво. При нея обаче нивото на скалата се вдига и това е наложило кулата да бъде фундирана много по-дълбоко, като скалата е била изсечена. По този начин кулата изпълнява ролята и на контрафорс. Самата крепостна стена продължава да бъде изградена от нивото на кореновата скала – т.е. за нея няма изсечено легло. Тя е запазена почти навсякъде в субструкция, със запазена височина до 1,3 м. при кула № 3. Градежът е от ломени камъни с добре оформени лица, споени с голямо количество здрав бял хоросан. При ЮЗ и СИ край крепостната стена е оцеляла само във вид на хоросанов отпечатък, запазен върху кореновата скала. От югозапад стената е напълно унищожена от изкоп за каменна кариера. В най-североизточния участък, при кула № 4, тя вече се губи и всякакви следи от нея липсват. Установихме напълно унищожен фрагмент от стената североизточно от кула № 2, с дължина ок. 23 м. Тук регистрирахме престъргване до и на самата коренова скала с булдозер, извършено в края на 80те години на ХХ в.

123

При опита за локализиране трасето на стената в северна и източна посока се извърши и геофизично изследване. То не даде положителен резултат. Разкрити са 4 кули. Две от тях (№№ 1 и 2) са с размери 10 х 10 м, а останалите две с размери 6,60 х 8,40 м. Кули №№ 1, 3 и 4 са с ширина на страните от по 1,85 м, а кула № 2 е с ширина на стените 3 м. Кула № 4 е особено важна. Тя е разположена точно при това място, където хоросановият отпечатък от крепостната стена изчезва. От кулата са запазени само фрагменти от северната и източната стена. За всичките й стени са изкопани траншеи с дълбочина вече 1-1,2 м. – именно тук нивото на скалата е буквално на 0,1 м. под почвения слой и това е наложило подобно извънредно дълбоко фундиране на кулата. Двете отчасти запазени нейни стени сключват ъгъл, но не са запазени изцяло. Липсва южната страница, както и западната. Но, важно е да повторя, траншеите за тези страници са изкопани и са запълнени със светлокафява пръст, в която се намират многобройни фрагменти керамика от кр. на V-VІ в., но не се откри абсолютно никаква следа от хоросан. Всичко това налага на този етап да приемем, че има сериозна възможност кулата, а оттам – и крепостната стена, да са недостроени. Източно от кулата и от мисленото трасе на стената (от която липсват всякакви следи), проучихме няколко вкопавания – правоъгълни, във формата на канали, без определена форма. В тях, около тях и в почвения слой над тях се откриваха единствено фрагменти от керамика от V-VІ в., няколко фрагмента керамика от ІІ-ІV в., няколко бронзови монети от VІ в. и огромно количество съвременни материали, вкл. и отпадъци. От монетите са разчетени една на император Юстиниан І и една на император Юстин ІІ със съпругата му София. В кула № 2, която е силно разрушена, е регистриран пласт с дебелина 0,4 м., с керамика от ІІІ-VІ в. Южно, непосредствено до кулата, се откриха многобройни материали от ХІ-ХІІ в. , сред които голямо количество белоглинена керамика и една монета на император Мануил І Комнин. Структури не бяха установени. При кула № 3 се документираха два пласта. Горният е с дебелина 0,7 м. и в него е намерена керамика е от ІІІ-VІ в. В горното ниво на същия пласт се разкри зид на калова спойка в северната част на кулата, изграден от малки камъни, който не е успореден на СИ зид на кулата, а е с ориентация С-Ю. Над самата скала се откри частично запазен дебел до 0,07 м пласт, в който имаше няколко фрагмента керамика от ІІІ-ІV в. Този пласт е на едно ниво със зид, отново на калова спойка, ситуиран в северната част на кулата и застъпен от северната страница на кула № 3. Този зид е много добре направен, ориентиран е С-Ю, различава се качествено от зида от предходното ниво и е очевидно много по-ранен от самата кула, и респективно – от крепостната стена. В ЮИ ъгъл на кулата се откри вкопана в скалата яма с материали, най-късните от които от VІ в.

Също в Ю ъгъл на кулата, на 0,2 м от горното запазено ниво на южната стена, открихме християнски гроб на жена и дете, положени в обща гробна яма. В запълнителя се откри керамика както от ІІІ-VІ, така и от ХІ-ХІІ в. ЮИ от кула № 3 е направен цялостен профил, обхващащ както външното, така и вътрешното лице на стената. Профилът е напречен на стената. От вътрешното й лице регистрирахме няколко гроба от християнски некропол. Те са в гробни ями, горното ниво на които е на 0,70-0,95 м. от съвременното ниво. В пълнежа на някои от тях се откриха фрагменти белоглинена керамика от ХІ-ХІІ в., което позволява да търсим датировката на некропола в ХІІ-ХІІІ в. Гробните ями са вкопани в пласт със сивокафеникав цвят, в който има съвсем нарядко керамични фрагменти от кр. на V-VІ в., при вътрешното лице на стената. Тук един от гробовете е разбил отчасти зид от ломени камъни на калова спойка, при основите на който керамиката е от кр. V-VІ в. При външното лице имаше доста вкопавания от съвремието, но в пласта над скалата керамиката е от V-VІ в., но има и няколко фрагмента от ІІІ-ІV в. В хода на разкопките на крепостната стена през 2013 г. се предприе проучване на разкритите през 2008 г. градежи на СЗ бряг на полуострова. Това се извърши след като стана ясно, че крепостната стена от югоизток прекъсва при кула № 4., а геофизичните изследвания не дадоха положителен резултат. До този момент бяхме на мнение, че и покрай морския бряг има крепостна стена, понеже, следва да припомня, през 2008 г. тук зачистихме профила на брега, при който попаднахме на една правоъгълна и една полукръгла структура, тълкувани тогава като кули. Проучването през 2013 г. даде съвсем неочаквани резултати. Установи се, че разкритите през 2008 г. градежи не са кули, а помещения от голяма сграда с хипокауст, южното от които е оформено като апсида. Сградата добре се датира във втората половина на ІІІ в. благодарение на 22 монети – антониани, открити в помещение № 2 на дъното на хипокауста. Те са отсечени от императорите от Деций Траян до Клавдий І Готски. Над нея се документираха зидове от три сгради от VІ в., датирани с монети на императорите от Юстин І до Тиберий Константин. Тези зидове са пробили руините на сградата с хипокауст и са фундирани дълбоко, почти до подовото ниво на хипокауста. Благодарение на данните от разкопките през 2014 г. стана ясно, че хипокаустът е с поне три строителни периода. На този етап от проучванията, които не са завършили, считаме, че през първия етап хипокаустът е с глинени тръби. През втория етап, при който очевидно той е претърпял някакъв ремонт, част от тръбите са заменени от каменни стълбове от андезитен туф, днес много силно изветрели. При третия етап префурниумът, който локализирахме отново през 2014 г. при южната част на сградата, е бил зазидан. Пак през 2014 г. установихме наличието на мал-

124

ки запазени фрагменти от мазилка на външните стени на сградата, оцветени в тъмночервен цвят, както и паднали фрагменти от мазилка в зеленикаво и черно. Това ясно показва, че сградата е била измазана и боядисана, като е имало и декоративно оформени рисувани сектори. По време на разкопките през 2013 г. от страна на Община Бургас бяха предприети действия по премахването на незаконните рибарски постройки в зоната на м. Скарите в най-западната част на полуостров Форос, на самия морски бряг. Зоната се намира на ок. 100 м. западно от крепостната стена. При събарянето на хижите се установи наличието на културен пласт и археологически структури. Това наложи да се започне спасително проучване и в тази територия. Досега тук са разкрити основите на една жилищна и две административни или обществени сгради. От сграда № 2 (сграда № 1 е византийска постройка над сградата с хипокауста) е проучен само ЮЗ вътрешен ъгъл. Въз основа на откритите находки тя се датира в VІ в. Сграда № 3 е многоделна. Проучен напълно е нейният южен зид. Градежът е от ломени камъни на калова спойка. Установихме, че покривът на сградата е рухнал, от което във вътрешността е натрупан дебел пласт от покривни керемиди. Под тях се установи подово ниво, маркирано на места с тухлен под и останките от няколко питоса. Тук е открита колективна монетна находка от 7 бронзови фолиса, от които са определени 2 – на император Юстин ІІ и съпругата му София, както и на император Фока и съпругата му Леонтия. Непосредствено до тях открихме и оловен печат, датиран благодарение на монетите от нач. на VІІ в., с лицево изображение на св. Богородица и малкия Исус Христос. Опакото е с кръстовиден монограм, който е разчетен от проф И. Йорданов като „Стефанос” (изказвам своите найискрени благодарности за помощта на проф. Йорданов). В сградата се откриха още две монети от VІ в. Под нивото, на което се намериха монетите и печата, се откриха останки от два по-ранни зида, сключващи ъгъл, върху един от които е подовото ниво на сграда № 3. Те са преизползвани при строежа й и показват съществуването на постройка, по-ранна от сграда № 3 - с печата. Последната се датира във втората половина на VІ-нач. на VІІ в., а по-раната – в първата половина на VІ в. Особено е важно да се отбележи, че рухналият покрив на сградата – нивото от керемидите, се установи още в първите 0,1 м. Пластът беше изчерпан при дълбочина 0,3 м. – тук се достигна скалата. Открихме сравнително малко битова керамика, от която само няколко фрагмента от ІІІ-ІV в., всички останали са от кр. V-VІ в. Сграда № 4 се локализира южно от сграда № 3. В южния си край е разрушена. Тя също е многоделна, градена от камъни на калова спойка, също е построена на брега на морето и се датира на базата на откритите находки в VІ в. Тук е налице следната

интересна ситуация. За разлика от сграда № 3, която е на 8-9 м. северно от нея, тук се откри огромно количество битова керамика от ІІІ до VІ в. Това е в пласт с дебелина 0,25-0,3 м. – на такава дълбочина се достига кореновата скала. Открити са многобройни находки, като монетите са от ІІІ до VІ в. Прави впечатление, че в по-голямата си част керамиката е от V-VІ в. Особено важен резултат представлява откриването на входа на сградата. Той е със ширина 1,03 м. и дължина 1,4 м., като така оформеното предвходно пространство е настлано с тухли с размери 0,34 х 0,34 м. Входът е на западната страна на сградата, на ок. 10 м. източно от съвременния морски бряг. Това отваряне на зданието към морето дава основание да се допусне, че тя е част от портовия комплекс на крепостта и вероятно изпълнява функцията на пристанищна складова постройка. Въпреки че резултатите не са напълно анализирани, с няколко думи ще предам информация и за разкопките от 2014 г. През този сезон проучванията продължиха в три сектора. Първият от тях беше при унищожения фрагмент от крепостната стена североизточно от кула 2, където се реши да премине трасето на новия път № 4, обслужващ ваканционно селище, на което инвеститор е „Форос дивелъпмънт”. Констатирахме наличието на едно бъркало и варница, ползвани за изграждането на стената, и един едва запазен ъгъл от сграда от кр. V-VІ в. Зидарията е от ломени камъни и кал, запазени в един ред. Всичко друго е унищожено от строителството в края на 80те години на ХХ в. По трасето на пътя в рамките на крепостта, югозападно от сградата на стария чифлик, открихме и 9 средновековни гроба. Те са ориентирани запад-изток, без инвентар. В някои от ямите открихме фрагменти керамика от ХІ-ХІІ в., което показва, че този некропол може да се датира в кр. ХІІ-ХІІІ в. Под главата на някои от погребаните са поставени фрагменти от късноантични тухли. Вторият сектор, който беше наложително да проучим, е мястото, известно на някои от местните жители на Крайморие като „Църквището”. Тук през 2008 г. направихме малък сондаж, при който регистрирахме зид на калова спойка. Точно на това място преминава част от трасето на ул. № 1 на ваканционното селище „Форос”, което наложи и нашето проучване. Обектът е разположен на 380 м. юг-югозападно от н. Форос върху ниска тераса, която е началото на възвишението, преминаващо през целия п-в Форос. Тук е имало селскостопански постройки и радиомачта, от които открихме основите. Разкопките разкриха наличието на голяма късноантична трикорабна едноапсидна базилика с притвор. Тя е напълно проучена. Изградена е от камъни на калова спойка, а апсидата – от камъни и хоросан със счукана тухла, като лицата й също са били измазани с хоросан. Дължината й е 19,5 м., ширната е 14,3 м. Притворът е застлан с тухли с раз-

125

мери 0,29/0,30 х 0,29/0,30 м., а централният кораб – с керамични плочи с размери 0,36 х 0,36 м. Североизточното рамо и повече от половината от северната стена на базиликата е унищожена. В апсидата се е разполагала радиомачтата. При строежа й по наистина чуден начин не е разрушена реликварийна камера с правоъгълна форма, над която е бил изграден стълб за олтарна маса. Засегнат от тях е само техният югозападен ъгъл. Камерата и стълбът са иззидани от половинки тухли с размери 0,15 х 0,30 м., споени с розов хоросан. Вътрешните размери на камерата са: ширина 0,35 м., дължина 0,83 м., дълбочина 0,29 м. Стълбът е бил кух, с външни размери: ширина 0,88 и дължина 1,25 м. Камерата беше запълнена с разбити тухли и хоросан. Изглежда че това разбиване е станало при напускането на местното население, което е взело реликвите, съхранявани там. Покривът на базиликата беше открит изцяло рухнал. Това се регистрира напълно при притвора, южния кораб, както и в зап. части на централния и северния кораб. В останалите части керемиди липсваха – очевидно те са разнесени при късни намеси. Покритието от керамични плочи в централния кораб не е напълно запазено. То се регистрира в западната част. В останалите части тухлите са били извадени. Пак в централния кораб, в южната му част, открихме гроб. Тук подът беше пропаднал. Гробната яма е изкопана близо 2 м. в скалата, дългите страници са иззидани с тухли, споени с розов хоросан. Дъното е самата скала. В така оформената камера е погребан много висок мъж, с изпънати покрай тялото ръце, с ориентация запад – изток. Гробът е без инвентар. При проучването стана ясно, че под притвора и западно-северозападно от него, има останки от друга сграда. Тя е многоделна, част от нея е унищожена при строежа на базиликата. Северният зид на базиликата откъм запад ляга на един от зидовете на тази сграда. Тя е по-ранна от базиликата и се датира от V в. В северния кораб на базиликата открихме една бронзова монета на император Юстин ІІ и съпругата му София и една пентанумия, а във южния кораб, на подовото ниво – втора пентанумия. Те показват периода от функциониране на базиликата, която може да се датира именно от VІ в., може би към средата на века. В процеса на разкопките в центъра на централния кораб още от първите 0,15 м. започнахме да откриваме бронзови монети от V в. Стана ясно, че те произхождат от едно вкопаване в скалата, над което е било изградено подовото ниво на базиликата, което сега липсва на това място. Монетите оттук са близо 500 бр. и се свързват с функционирането на ранната сграда западно от базиликата. От тях засега са определени такива на императорите Теодосий ІІ и Хонорий. Сред тях има и много голямо количество миними. От двете години проучвания стана ясно, че на

п-в Форос се разполага голям археологически обект с територия, засега, от близо 60 дка. На тази площ са регистрирани: крепостна стена с четири кули, антична сграда с хипокауст от ІІІ в., поне 8 сгради от VІ в., късноантична базилика и средновековен некропол от кр. ХІІ-ХІІІ в. От обходите става ясно, че целия западен бряг на полуострова до римската сграда с хипокауст от юг на север, е бил застроен със сгради от V-VІ в., но има данни и за поне още една сграда от ІІІ в. При разкопките са открити и два фрагмента чернофирнисова керамика от ІV в. пр. Хр., както и няколко десетки фрагмента тракийска керамика. Откритите движими находки – монети, керамика, битови предмети и т.н., се датират в периода ІІІ-VІ в. Особено важни са наблюденията на керамиката. Откритите фрагментирани и цели съдове се датират основно в два периода – ІІІ-ІV и V-VІ в., с много чувствителна доминация на последния. Откритите амфори и особено червенолаковата северноафриканска и сирийска керамика с щампована и врязана украса, са с много близки паралели от околните късноантични селища и показват, че именно в кр. на V-VІ в. е пикът на интензитета на обитаване на п-в Форос. От тези данни можем да направим някои предварителни изводи. За територията на п-в Форос има данни за човешка дейност още от втората половина на І хил. пр. Хр. Това са изолирани, много редки фрагменти чернофирнисова керамика и тракийска керамика изработена на ръка. По-късно, през ІІІ в., на западния бряг е построена луксозна римска вила. Градежи от този период, но на калова спойка, са документирани и при кула № 3., а материали от това време се откриват основно при кула № 2 и югозападно от нея, както и при западния бряг на полуострова, от рибарското селище при м. Скарите до римската вила с хипокауст. Южно от последния обект в профила на брега има следи от градеж от каменни блокчета, споени със здрав бял хоросан, който напомня градежа на вилата с хипокауст. Във всички сектори се открива и керамика от ІV в., но не и структури от това време, поне до настоящия момент. В края на V в. започва мощно строителство по западното крайбрежие на полуострова. Вероятно при м. Скарите е имало кей или кейове за приставане на кораби, като част от постройките – сграда № 3 и сграда № 4, със своите големи размери говорят за функционирането на административни и складови пристанищни здания. Вероятно на това място е имало по-ранни пристанищни съоръжения, съдейки по голямато количество керамика от ІІІ-ІV в., открито при сграда № 4. Строеж на сгради е имало и през покъсен период на VІ в., като в някои от случаите (сграда № 3) е имало преустройство и преизграждане на по-ранни сгради, изградени през това столетие. Крепостната стена на този етап следва да се датира от кр. на V или по-скоро от първата половина на VІ в., когато е документирано много интензивно обитаване и застрояване на територията на крепост-

126

та. За съжаление, понеже разкопките на самата стена не са приключили, не можем да сме категорични в направените изводи. В основата на н. Форос през V в. е построена голяма сграда, вероятно със стопански функции. Тя е била унищожена при пожар. След него, през VІ в., теренът е бил заравнен и отчасти върху по-ранната сграда е била построена трикорабна едноапсидна базилика. Въз основа на монетните находки и особено на колективната находка от сграда № 3 можем да твърдим, че в началото на VІІ в. населението е напуснало п-в Форос. Няма данни за природни катаклизми или нападения. Няма следи от масови опожарявания. Напротив, почти при всички разкрити структури се регистрираха паднали покриви без никакви следи от пожари. През ХІ-ХІІІ в. на Форос има ново население. От него имаме данни на този етап само от два некропола – този при кула № 3 и този югозападно от стария чифлик. Те обаче не могат да се датират покъсно от ХІІІ в. Къде е живяло населението, оставило тези некрополи, на този етап е трудно да се отговори. Много е възможно средновековните структури да са изгребани при новото строителство. Но по-скоро средновековното селище от ХІ-ХІІІ в. ще бъде открито при бъдещите проучвания. При всички случаи обаче, при кулата в м. Пода има второ средновековно селище от ХІІІ-ХІV в. Това сочат досегашните наблюдения както от обходите, така и от разкопките от 2009 г. Изглежда че именно това селище с пристанище е отбелязано на средновековните карти. Но самото пристанище трябва да е до, но не и при селището. Както вече отбелязах, тук при самия отток течението е силно и мястото е неудобно за приставане. Така че пристанът следва да се търси или при сливането на оттока на езерото Мандра с Черно море – а това е именно м. Скарите, при събореното вече рибарско селище, или в зоната вътре в Узунгерен, при разлива на езерото Мандра, където при обхожданията на терена са открити данни за съществуването на подобен обект. В заключение можем да допълним, че се очертавам засега два основни проблемни кръга, отнасящи се до старините на п-в Форос. Първият от тях се отнася до връзката между римския Форос и Деултум, с която очевидно трябва да си обясним възникването на най-ранните обекти на полуострова. Много е възможно именно Форос да е било пристанището на римската колония наймалкото през есенно-зимния и пролетния период, когато оттокът на езерото Мандра е много силен и влизането в езерото е, меко казано, проблематично за кораби с ветрила и гребла. В този ред на мисли една от задачате, която се очертава, е локализирането на сухоземния път от Деултум до п-в Форос. Вторият проблемен кръг е свързан със средновековния Порос. Очевидно възникването на селището от ХІІІ-ХІV в. при кулата в м. Пода е индикатор

за важното му положение не само като пристанище, но и като важен пункт при преминаването на Пороса както от кораби, така и от хора и стоки, идващи от района на дн. Бургас. Редно е да припомним, че най-ранните данни за средновековния Бургас – Пиргос, са именно от втората половина на ХІІІ в. През ХІІІ в. става известна и крепостта Скафида, която е дълбоко в езерото Мандра, и при която е имало прекрасно пристанище. Изобщо ХІІІ в. се очертава като доста важен за района на Бургаския край – за сметка на средновековния Дебелт се развиват Русокастро и Скафида, появяват се новите крепости Кримна и Пиргос. Възможните обяснения за тази ситуация ще бъде предмет на друго изследване. Библиография Броняр 1990: Венцел Едлер фон Броняр. Описание на българското черноморско крайбрежие. В: Странджа – древност и съвремие. С., 1990 Войнов и др. 1943: Мих. Войнов, Вл. Георгиев, Бор. Геров, Д. Дечев, Ал. Милев, М. Тонев. Старогръцко-български речник. ІІ-ро издание, С. 1943 ГИБИ ІV 1961: Scriptoris incerti. Historia de Leone Armeni bardae filio. В: Гръцки извори за българската история т. ІV. С., 1961 г.; вж. и бел. 6 на същата страница. Господинов 2000: К. Господинов. Пиргос и Порос/Поро- писмени, картографски и археологически извори срещу една необоснована локализация. Иизвестия на народния музей – Бургас, т. 3, Бургас 2000 Господинов 1981: К. Господинов. За локализацията на римската пътна станция Pudizo и по някои въпроси на античната пътна система в югоизточната част на Балканския полуостров. В: Студентски изследвания, кн. ІV, В. Търново 1981 Господинов 1995: К. Господинов. Данните на Певтингеровата карта за района около съвременния Бургас. Известия на музеите от Югоизточна България, т. ХVІІІ, Ямбол 1995 Димитров 1981: Б. Димитров. Пиргос-Порос. В: Александър Кузев, Васил Гюзелев. Български средновековни градове и крепости. Варна 1981 Димитров 1984: Б. Димитров. България в средновековната морска картография през ХІV-ХVІІ в., С., 1984 Дражева и колектив 2002: Ц. Дражева, Д. Недев, К. Господинов, К. Костова, И. Георгиев, М. Гюзелев. Археологически открития и разкопки през 2001г. С. 2002 Дражева 2009: Ц. Дражева. Спасителни разкопки на обект „Средновековна крепост Порос”, разположена на н. Форос, и средновековно селище в м. Пода в кв. Крайморие край Бургас. Археологически открития и разкопки през 2008 г., С. 2009 Дражева, Николов 2010: Ц. Дражева, М. Николов. Археологически разкопки на обект „Средновековна крепост Порос на н. Форос и средновековно селище в м. Пода в кв. Крайморие”, Бургас. Археологически открития и разкопки през 2009 г., С. 2010 Карайотов 2009: И. Карайотов. Пиргос-Бургас и районът на Бургаския залив в средновековните писмени и картографски извори, съпоставени с най-ранните карти от ХVІІ-ХVІІІ в. В: Пътувания в Средновековна България. Материали от първата национална конференция „Пътуване към България. Пътуванията в Средновековна България и съвременния туризъм”. Велико Търново, 2009 Колев, Ламбев 1990: П. Колев, Г. Ламбев. Писмени извори и картографска документация. В: Странджа-древност и съвремие. С., 1990 Кръстев 2012: К. Кръстев. Казашките нападения по Южното българско черноморие през ХVІІ в. (по нумизматични данни). Военно-исторически сборник 3, С. 2012 Николов 2014: М. Николов. Спасително археологическо проучване на крепостта Порос, п-в Форос, кв. Крайморие, гр. Бургас. АОР през 2013, С. 2014

127

Николов 2014а: М. Николов. Порос – перлата на Рим и Византия. Сп. „Будител“, април-юни 2014 Орешковой 2006: С. Ф. Орешковой. Вступительная статья. В: П. А. Толстой. Описание Черного моря, Егейского архипелага и османского флота. Москва 2006 Плетньов, Пеев 2010: В. Плетньов, П. Пеев. За средновековния пристан Росо/ Росико/ Росито. В: Сб. Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий” и българската археология, т.1,В. Търново 2010 Райчевска 1990: Цв. Райчевска. Вакъфите в Странджа. В: Известия на музеите от Югоизточна България т.ХІІІ. Пловдив 1990 Райчевска 2000: Цв. Райчевска. Някои бележки върху топонимията в района между Бургас и Созопол според дарителски акт от 1493 г. Бургас 2000 Райчевски 1998: Ст. Райчевски. Българинът и морето. С., 1998

Толстой 2006: П. А. Толстой. Описание Черного моря, Егейского архипелага и османского флота. Москва 2006 Цветкова 1975: Френски пътеписи за Балканите ХV-ХVІІІ в. Съставител и редактор Бистра Цветкова. С., 1975 Шкорпил 1885: Вл. и К. Шкорпил. Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия. Пловдив, 1885 Шкорпил 1891: Бр. Шкорпил. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. Министерски сборник, кн. ІV, 1891 Шкорпил 1913: К. и Х. Шкорпил. Археологически бележки от Странджа планина. Известия на българското археологическо дружество т. 3, свезка 2. С., 1913 г. Шкорпил 1930-1931: К. Шкорпил. Археологически бележки от Черноморското крайбрежие. Известия на българския археологически институт,т. т. VІ, С. 1932 г.

План на п-в Форос с разкритите археологически обекти. На самата карта има цифрови означения. Легендата им е следната: 1 – крепостна стена; 2 – сгради от V-VІ в. в м. Скарите; 3 – римска сграда с хипокауст; 4 – базилика; 5 – м. Скарите, най-западната част на п-в Форос; а – кула № 4; б – кула №1; в – кула №2; г – кула №3

128

Крепостната стена на Форос с кула №2

Сгради от V-VІ в. в м. Скарите

129

Сграда №3 в м. Скарите

Базилика

Полуостров Форос, Бургас и оттока на Мандренското езеро (Кьрфе на картата). Триверстова карта План на базиликата и ранната сграда от V в.

130